РАЗКЪСВАЩА БОЛКА!-мнение на АЛЕКСАНДЪР КОНКЕЕВ


  konkeew_1                        Разкъсваща болка.

                                АЛЕКСАНДЪР КОНКЕЕВ

Ах, боли, боли, но не сърцето, а душата, и то е болка от безсилие.

„Ще се възползвам от всяка възможност, която животът ми предоставя,  за да мога да си осигуря адекватно финансиране и подготовка за Олимпиадата в Рио!“

Колкото и както да им намекваш те пак ще си гледат своя интерес и няма да направят нищо. И 20 години да излиза списание за плуване, неговата мисия е силно разклатена, когато имаме прецедент като този. Да, и никой от там няма да посмее да ги попита: „Защо така, бе Миме?“.

Да се явиш на конкурс, за да си спонсорираш подготовката за олимпийски игри.

Много, много мотивация, решимост, непоколебимо желание  има в тази стъпка, за която  ще си позволим да предположим, че е продиктувана от усещането за безизходност и липса на други възможности.  Все по-голяма рядкост са българските олимпийци, покрили „А”норматив, а все по-трудно и по-индивидуално става тяхното действено мечтание да се преборят с най-добрите в света на самата Олимпиада – целта на всяка уважаваща себе си спортна организация.

Де такава да беше силата на мотивацията в БОК или МС.

Малък ли е бюджетът или този за 2016 ще бъде много орязан?

В борбата например бюджетът е 3 пъти по голям, но спечелените квоти са почти толкова повече, а при класиците? В плуването имате четири покрити норматива с приблизително толкова по-малко бюджет, но разликата във финансирането на самите състезатели е като от земята до небето, понеже в борбата отиват само по 20 от категория. Как обаче да тълкуваме принципа на Кубертен?

Не в парите е болката, а че единствената ни елитна състезателка с „А” норматив се чувства принудена да търси и „се възползва от всяка възможност, която животът й предоставя”, за да  осъществи „адекватното” финансиране на подготовката си.

Вече всички знаят колко е сумата в бюджета на федерацията и излиза, че са обосновани немалкото зададени въпроси относно ефективността и целесъобразността при неговото изразходване. Оказва се, че олимпиец изпитва необходимост да дофинансира сам подготовката си, за да подсигури реално възможностите си за борбата да е сред първите 16.

Осъзнавайки че навън първите 20-30 се финансират от цели държви и компании, се създава усещането за една неравностойна и донякъде самотна битка, която както и да завърши, позитивите ще се начислят на сметката на организации и чиновници.

Затова боли.

Стискаш зъби и нокти, правиш и невъзможното, търсиш и приемаш дори нестандартното, за да пребориш себе си и да бъдеш лицето на страната си, а после чакаш чиновници и администратори да дадат оценката си за представянето ти и да си кажат – в какво намират плюсовете и минусите на българския спорт и защо сме на това дередже.

За кого се състезава българският олимпиец, защо се бори сам срещу бурята: за себе си, за тях  или за България?

Защо  всяко добро класиране и всеки рекорден резултат е толкова скъп и емоционално разтърстващ? Защото българските спортисти донякъде „са сами срещу света, сами, но за България и тя на тях чака”.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: