swimrecords and rankings

БАЛАНС-тема за размисъл от АЛЕКСАНДЪР КОНКЕЕВ


БАЛАНС
Александър Конкеев / 02.07.2014

Pic_See-saw_XSmall_opt
Да търсиш баланса е лесно на думи, но много трудно на практика. Да създадеш и развиваш балансирана система, способна да поеме всякакви външни въздействия и да остане жизнеспособна, се изискват не малко знания и умения. Балансираното разпределение на средствата, изискващо мениджърски умения, до голяма степен предопределя степента на развитие в съвременните пазарни условия. Каква ли е атестацията на управленец, ако връща 114 лева на хазната, а в същото време има недофинансиране към определени звена от системата. Може би е трябвало да има резервен вариант при външно въздействие с гръцки номера. Може би след колапса на системата в недалечното минало не е било възможно да се подсигури такова развитие, че да бъде по-малко чувствителна към определено въздействие и е преструктурирана така, че без наличието на определени персони се срива. Критерият за добре работеща система предполага тя да продължи да работи устойчиво и при липсата на ръководителя.
С какво може да се подобри баланса треньор-състезател? Достатъчно ли е треньорът да е отговорна, водеща фигура за опазването на това равновесие със своите по около 60-90 часа за Педагогика, Психология, Физиология, Биомеханика? На колко процента е усвоен материала и необходимо ли е последващо обучение и реновиране на дипломите? Къде са обучените млади треньори за последните 10 години и как се развиват те? Какъв е балансът между опита и младостта сред треньорите и как си обменят опит? Как новите методики стигат до тях? Колко често са на големи форуми и колко често могат да трупат опит от водещи плувни нации или клубове? Интригуващо е да четеш как германски топ плувкини демонстрирали искреност към наши плувци при появата им, но дали точно тук, от втора линия, не идва отговор на въпроса за състоянието на нашето плуване. Прекият контакт с водещи плувци, обмяна на информация с техните треньори или просто наблюдение на това, как и какво правят, когато са на общ лагер с българските е позагубен елемент, водещ до нарушаване на баланса. Така възниква въпросът достатъчно добре ли са подготвени треньорите за такава пряка обмяна на опит в езиково отношение.
От друга страна в регистъра на СПК на ММС за спорта плуване специалностите на треньорите по плуване (незавършили НСА или спортно училище) варират от туризъм до административно обслужване, от начална до предучилищна педагогика, (като им слушаш езика, на който комуникират със състезателите, е трудно да се сетиш каква точно педагогика владеят), което, сравнено с гимнастиката, запълва доста широк спектър от специалности, а в същото време специалистите с профил плуване процентно са по-малко, отколкото съответните в гимнастиката.
Влияе ли този факт на качеството на постигнатите резултати или да? Докога ще ни занимава въпросът, че в клубовете не може да има всякакви профили специалисти, което води до създаването на лобизъм и интереси в ръководството, като по този начин „агентите“ получават дребни ползи и дребни екстри насреща, което им позволява да участват в комисии и съвети и не е в техен интерес да се променя статукво. Всяко ново ръководство ги плаши, а освен това потенциалният кръг на нови ръководители е стеснен толкова много, че те не могат да извадят нещо ново.
Не трябва обаче да се пренебрегва и схващането, придобило публичност в мрежите покрай Цв. Цветанов, че определени възпитаници на НСА не особено широко и интелигентно възприемат околната действителност. Очевидно е, че при настоящия начин на ръководене, българското плуване не изживява „най добрите си времена“ – нищо, по-значимото обаче е, че няма и възможност да се промени нещо поради статуквото.
Ако мнозинството на Общото събрание започне да брани действията на ръководството на принципа на Матросов, игнорирайки фактите и подменяйки ги с глупости, това създава у делегатите недоверие в ръководството. Делегатите трябва да бъдат убедени, че Федерацията има ефективен механизъм за контрол на бюджета и решенията на съответните органи за управление. Ако те имат доверието, че това е така, ще вярват и на фактите които се изнасят. Естествено е хора, считащи себе си, че са с положение и нямат нужда да се навеждат, нито пък да ги правят на маймуни, в един момент да спрат да гадаят и да поискат да научат вижданията на БФПС относно текущите процеси, работата на системата и баланса в нея.
Естествен е стремежът за изява на възможно по-сериозен форум. Дали обаче всички притежаващи потенциал и подготовка да са забележими там? Материалните възможности на родителя имат определяща роля, особено в началните етапи на развитието. Както се обяви, финансирането от страна на МФВС от 70 се е увеличило на 220 дена годишно, но за кого.lar_1 Следвайки „Примерът на Варна“ (брой №2 на списанието „Плуване и водна топка“), поглеждаме към Лариса – това са момичетата, подобрили НР на смесена щафета, три от тях са от Варна. Нали няма да се изненадате, ако се установи, че най-вероятно само едно от тях е финансирано от така гръмко обявените от министъра средства. Едно е момичето, което може би се е възползвало от средства, които се предполага държавата да дава за спортистите, учащи се в спортно училище (разходи за състезания, възстановяване и др). Може би не е удобно да попитаме, колко са средствата разпределяни от перото за високо спортно майсторство по отделно за всяка една от тях, да не пропуснем и тези от общината, но няма да сбъркаме съществено, ако кажем, че родителят носи финансова тежест, чийто размер като минимум е по-голям от 80%. Дали при това положение балансът куца, е интересно да се изясни и проследи абсолютния принос на финансираните от държавата спортни училища, а от там и тяхната ефективност в спорта плуване. Да се върнем на примера: от 4 състезателки само една е в спортно училище – а как системата подпомага останалите? От този частен случай научаваме, че системата пропуска да подпомогне определени перспективни спортисти, а балансът изисква друг подход. А накрая, убедено или не, се съгласяваме с Крум Савов, когато констатира колко много се краде в тази държава. Фактите сами по себе си говорят за тенденциите.Така, водещият по отношение на финансирането родител и симпатизантите на спорта имат нужда да знаят вижданията и оценките както на Федерацията, така и на МФВС, за развитието по възрастови групи и национални отбори. Фактите, обаче, потвърждават, че кризата се задълбочава, а неизвестните във вижданията на Федерацията не дават възможност да се гради доверие към тази институция.
Може би съществува разбирането, че като излезеш по медиите и благодарение на широко употребявания от тях спининг покажеш своята гледна точка, проблемът ще намери справедливо решение. Съвсем доскоро наблюдавахме изяви, робуващи на същото разбиране и убеденост: че проблемите се решават по този начин. Въпреки общия знаменател „мълчащи делегати на общо събрание“ и подобни пътища за постигане на определена цел, и в двата казуса причината за проблема не се отстрани, което е гаранция за илюзорна, и то пирова победа, не подпомагаща развитието на спорта, а главно съдействаща за решаването на частен случай. Така участниците в тези битки имат илюзията, че побеждават и се налагат, но за тяхно най-голямо учудване администрацията им е подготвила следващи, по-трудни изпитания.
Това, че даден състезател има мечта и е готов да я следва е нормално (виж тук), но както видяхме, личните финансови възможности на родителите са от решаващо значение, понеже балансът на системата е нарушен. Когато преди около 2 години ставаше въпрос за въвеждането на входните нива за най-малките основното ми безпокойство беше, че пада масовостта. Тогава виждането по въпроса на тези, които сега наводняват нета, не го научихме от медиите. Връзката между двете е пак този баланс. При голяма масовост на върха сега нямаше да сте сами и щяхте да се чувствате значително по-добре в група. Погледнете протокола от Балатон, класиралите се в челото имат поне още една-две сънароднички. Когато имаме група, социалният спорт плуване е редно да й обръща повече внимание. Ако аз съм Федерацията, ще ви финансирам не с 50, а с 60 хиляди, защото опитът, който вие ще натрупате, ми трябва за следващите, но и ще подредя нещата така, че да имам възможността да го получа навсякъде и когато ми потрябва. Но когато сте сами, ще ви бъде много трудно, включително и във водата при борбата за позиция, особено на 5км. Коментар от Световното в Барселона обърна внимание, че битките за позиция са доста свирепи и вече се очертава фактът, че без подкрепа от сънародник си обречен. Дългите разстояния в атлетиката отдавна демонстрират сериозни тактически битки, в които един или двама съхраняват и извеждат друг за финала .
От друга страна, съществува група в плуването, която ревностно пази правото за даване на квалификация „талантлив или не“ и както се вижда, разногласията по въпроса ви касаят не от днес (виж тук). И въпреки че разбиранията й не са федеративни, участва в управлението на Федерацията.Така се създават условия, да не се допуска възможността следващите поколения да черпят опит от две или три места – контролът е по силен, но от гледна точка на баланса това е изкривяване. Стремежът, всичко да се контролира и управлява от едно място, е пагубен за всяка система, което се случи със системата в спорта преди 10 ноември. Излезе един елемент от кондиция – тя падна, излезе друг – тя се разруши. Крум Савов няма как да чуе реакцията на голяма част от публиката относно някои негови роднини след съждението, че предишната система в спорта съхранявала и развивала таланта (виж тук). По отношение на развитието на спортиста балансът също не е на висота. Имаме тестове, но резултатите и изводите от тях, както и препоръките треньор и спортист не научават. Резултатите се пазят в много тесен кръг, даващ му възможност да се покаже „класа“, но не пред наши работодатели. Така отново имаме единици, обуславящи колапс на системата при евентуално тяхно напускане, а те у нас по правило напускат заедно с информацията. Сегашната система определено е по-зла. Споменавам всичко това, понеже има и друго засегнато равновесно положение. Когато перспективен спортист е във вниманието на обкръжението си, на тренировка, дава интервю, сезира съдебната власт за нарушения – трябва винаги да се съобразява с факта, че е пример за по-младите и да работи за създаване на най-правилните впечатления у тях.
Вместо да се почесваме, шляем и ослушваме, че няма да успеем бързо да съградим правилна пирамида, е редно да започнем с основата, а нататък има кой да я довърши и поеме вече в правилна посока. Талантите, които ще ни подсетят как да я съградим, са достатъчно много.
още препратки: http://gong.bg/

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: