Тенденция ли са в българското плуване явления като това във Варна-мнение на Александър Конкеев


Тенденция ли са в българското плуване явления като това във Варна

Мнение на Александър Конкеев

Хубаво е, че се вещае доминираща роля в плуването на град като Варна, където местната община вложи много средства за развитието на плувните спортове. Да не забравяме обаче, че току-що  се откри обновеният басейн в Сандански и плуването там не е замирало. Много по-рано от считаните за нормални 7 години при откриването на нов басейн ще има сериозно присъствие на състезатели от този край в челната тройка във всички възрастови групи. Пред управителите на клубовете стои и сериозната задача да открият и привлекат таланти от други населени места в региона, за да може де се ползва пълния капацитет на обновената  база. Трудно ще се възстанови старата система за откриване на таланти от времето на социализма, но това пък е ново предизвикателство към мениджъри като Вакареев. Ще успее ли този отдаден на плуването човек да заслужи оценката добър мениджър,  ако му дадем басейн за 3 млн.лв, осигурени от общината,  която поема още и заплатите за треньори, обслужващ и медицински персонал и  обезпечаването на ток, вода и препарати. А какво да кажем за Атанас Димитров от Русе и всеки друг плувен център при такова разпределение на картите? Какво ще е тяхното развитие?  Свидетели сме какво може да се постигне за близо година, ако на даден клуб се осигурят определени условия. Необмисленото „отличаване“ на мениджъри, треньори и др. води до роенето на клубове, което се наблюдава през последните години.

Темата за орехите, крушите и варненските клубове е доста голяма, но да не забравяме, че всички те са от един пчелин, а всеки от тях смята, че не е бил оценен правилно или не е получил заслуженото. Това роене е вредно за плуването, защото значително снижава ежедневната вътрешна конкуренция между състезателите в даден клуб. Навсякъде другаде работят за повишаване на тази конкуренция,  при нас –  точно обратното. Изведнъж: о,чудо,  има круши на орехите – тринадесет варненски клуба са сложили печати и подписи под един документ. Забележително, не един, два или пет, а цели тринадесет. Самият факт е показателен и изисква голямо внимание. Реакцията не закъсня: „Варненски спортни клубове скочиха срещу плувна надежда“  и настана едно „мазало“, в което любимият спорт се оказа най-големият губещ. Всички изтъквани предимства и привлекателни страни на този спорт бяха смазани за нула време, а за разразилата се дискусия в социалните мрежи определението грозна картина е недостатъчно и следите й не могат да се заличат дори с изтриването й. Изключително неприятен е фактът, че с тежките, безотговорно изречени, неприлично егоцентрични нападки, произнесени от родители, фенове и нови звезди на детското ни плуване,  всички привърженици на красивите плувни спортове получиха звучен шамар, без дори да подозират за какво става въпрос. Отново се раздаваха определения. Как всичко това помага децата да стават все по- добри? Убеден съм, че ако това явление не съществуваше, щеше да има повече и по-впечатляващи рекорди. Какво по-добро от възможността в края на тренировката да се направят няколко спринта между децата от различните клубове. Хем радост за родителите-зрители хем възможност за проверка в съревнователна  обстановка между самите плувци. Нали затова ви ги превеждаме тези интервюта на Морозов, Д.Сало и др.,  та да разберете какво е мисленето при големите.

Голяма е пропастта, зейнала между нашата философия, изражение и демонстрация на която констатирахме в разразилия се конфликт с ПК Астери, и философията и нагласата на американци, англичани, унгарци, които никога няма да стигнат до подобен спор поради естеството на изповядваните възгледи. А оттук нататък как и по какъв начин ще побеждаваш състезатели, които са толкова напред в развитието. Не стоят ли по-близо големите треньори в българското плуване, като например Алекси Алексиев със своите разбирания, до така цитираните западни философии и схващания и успяхме ли след тяхната загуба да продължим в правилната посока на развитие е въпрос, който трябва да си зададем сега в конкретния случай. Първо, вътрешно клубни разногласия в четири клуба, после, конфликт с 13 клуба, как ще еволюира създаването на проблеми, свързани с едната страна, е трудно да се прогнозира. Може би оттук нататък минаваме към следващото ниво – ниво Федерация, това предстои да се види. Доскоро ни озадачаваха пристигащи информации за това, как добронамерено ни се смеят западните съседи на емоционалните ръкомахания и опити за разправа по различни турнири на представителка от въпросния клуб, но вече ги виждаме същите изпълнения и на националните първенства.

А всичко започна от едно обикновено не спазване на правилата. Началото бе поставено с подминаването с мълчаливо съгласие на въпроса защо Федерацията картотекира клуб във Варна с база в София. Разбираемо е, че така се даде възможност на определен състезател, несъмнено талантлив, да може да тренира и да се развива, но същият не е намерил добра атмосфера в цели четири клуба; бил извън матрицата – добре, разбираемо, но това не е единичен непознат случай. Трябва ли да се ангажират пресцентрове и телевизии, където въпросният състезател  да се води и показва като циркова мечка. Нима това не се отразява на психиката и концентрацията в тренировки и състезания. Защо не ги щадите тези деца, а създавате впечатление, че техните успехи са средство за постигане на определени цели. Статистиката има спомен за редица такива случаи в различни спортове. Споделям мнението, че е необосновано даден спорт да се направи известен в медийното пространство посредством такива грозни картини. В цялото това мазало изпъкна един много интересен коментар, който статистиката, водена десетилетия, подкрепя. Много от малчуганите, които сега полагат толкова усилия, в близко бъдеще няма да искат и да чуят за басейн. Факт е, че на държавното за жени такива почти липсват, а за приключилото първенство за старша възраст Румен Атанасов отбеляза наличието на огромна зейнала бездна между първите и следващата група в почти всички дисциплини. Погледнато от друга страна, странен е фактът, че точно в тази възраст в много водещи в плуването нации тепърва започват да се появяват изявените състезатели и точно сега бележат най-голям скок в своите постижения,  а нашите дарования потъват в застоя и по-късно се отказват. Може би това се дължи на бързото изгаряне на тези състезатели или на натрупаната умора, която не е само физическа, а може би и на схващането, че истинският шампион е такъв още от малък, а може би системата на подготовка е грешна. Но както казват, и негативната реклама е реклама. Въпреки фактите, изтъквани от различните страни.

Астери и въпросното писмо

За какво става въпрос в подадената жалба:

–          за накърняването на достоинствата на определен спортист и възпрепятстване възможностите му да тренира пълноценно на съществуващата общинска плувна база

или

–          за алармиране на общинските чиновници за нарушаване на общински разпоредби, конфликт на интереси, неправомерно възползване за частни клубни интереси на общински програми, нарушаване на морално-етични норми с напориста реклама, игнорираща постиженията на поколения заслужили варненски плувци, принизяването и ощетяването на всички останали плувни клубове  в града чрез отнемане на възможността също да привличат обучените чрез въпросните общински програми варненски деца – от  съответния клуб, който задължително използва и най-малката възможност с реклама и антиреклама да привлича вниманието към себе си и да обявява постоянно, че е онеправдан, въпреки че фактите подсказват обратното. Колко са докладните за нарушения на правилника от страна на въпросния клуб и колко такива докладни има спрямо други клубове. Всичко това, с входящите номера, присъства в архива на Р.Атанасов, но по никакъв начин няма да помогне за развитието на плуването.

Във фейсбук страницата на ПК Астери четем:

Хриска Пейчева – част от нашия треньорски екип-Започва да плува на 10 години при Харалампи Чакъров, а на 13 вече е Майстор на спорта. Има над 30 републикански рекорда и титли.Многократна шампионка на балканските игри,участничка в европейското първенство в Барселона ’70 и в олимпиадата Мюнхен ’72.Първата българска плувкиня изплувала 400м кроул под 5;00мин.

В отворена група „Плуване и воодна топка“ четем:

Hriska Stefanova: На вниманието на чиновничката от ПСК.Хриска Пейчева води отговорно и стриктно началното обучение на деца по общинска програма,за което получава определено възнаграждение!Хриска Пейчева не води нито скрит,нито явен тренировъчен процес с деца от клуб ,,Астери“(засега),въпреки,че с какво се занимава госпожата в останалото време не касае авторката на „жълтата статия“-наистина не прилича на сериозно,официално писмо.

Нека читателите сами отсъдят, съществува ли конфликт на интереси при положение, че треньорите, оповестени в графика на варненската общинска програма за обучение по плуване, същевременно обгрижват децата от въпросния клуб при всички техни спортни изяви, било то на местно, републиканско или международно ниво.

В крайна сметка е важно как гореизложеното помага за развитието на плувния спорт или за неговото популяризиране.

Засега Федерацията не успява да създаде стройна система за оценка работата на треньори, инструктори и т.н. Останалите федерации все повече развиват работата на специалисти от различни области в екип, а ние все повече залагаме на индивидуализма (Варна е нагледен пример), като в същото време се оплакваме, че другите, видите ли, имали екипи. При наличието на система за оценка на кадрите и конкретно финансиране на състезателите няма ли да се получи това което всички искат – развитие на плуването. Нека Федерацията положи основата на такава система и да започне нейното оптимизиране чрез предложенията, постъпващи от клубовете. Да, по-лесно е да я караме по-старому, но времената се менят, почти всички са вече пред нас, скоро и Вануату,  дето е колкото о.Болшевик, ще има по-добри класирания от нас. В идеята за обвързване на левчетата с точките има значителен потенциал, при много добър и гъвкав мениджмънт ще даде бързи и качествени резултати, но нека първо някой признае, че „високото спортно майсторство“ в сегашната му форма вече е изчерпало своите възможности и е спомен от миналото. Да, 25г и повече са достатъчно голям срок, за да го причислим към миналото, особено в динамичния 21 век. В задачката се пита кой ще пусне парите, които досега – е взимал. Това може да стане само при едно условие: ако започне да взима повече или ако правилата са строги и той не може да им насмогне. Само така парите ще отиват при развиващия се състезател и ще осигуряват успеха му.

Да, но какво ще представлява системата и кой ще я направи? Както казва Денис Панкратов, чиновникът няма да си мръдне пръста, защото той е зает със задачата да си пази мястото. Тогава кой? Атанас Георгиев от Варна ви предложи една такава система. Може да не е от реномирана агенция, но все пак е българска. Трудно е да се повярва, че ще се намери клуб, който да използва въпросната система за оценка на състезателите си  и да реши, че тя не става. Защо да не се възложи на Атанас Георгиев експериментално да оцени няколко клуба и след определен период от време да го направи пак. Да видим тогава какви ще са резултатите и ако системата дава резултат, близък до реалността, да се съчетае с точки и левчета – и ето ти на това, което търсим. Дори резултатът да е негативен, ще сме направили усилие да променим нещата. Ако така направеното предложение се струва на някого неправилно, нека да предложи по-добро, аз поне няма да му се разсърдя и да го затрупам с определения.

Ако тези два модула разпределят средствата от бюджета така, че парите да следват резултатите, ето ти готова система, която с подходяща обратна връзка и диференцираща съставка може да се използва във всички плувни спортове.

Какви са нашите изисквания към такава система: парите да следват резултатите, да няма дискриминация между малки и големи, но да има пропорционалност. Така грешка трудно ще се направи: в плуването се мери с хронометър и силните постижения трябва да бъдат възнаграждавани. Треньорът да е подходящо мотивиран в същата степен като състезателя. Да  изчезнат глупавите клаузи при преминаване от един клуб, треньор в друг. Това не е футбол, тук цената на труда на треньора е неговата месечна такса и за да няма възражения от типа  “аз вложих толкова много в него, а той ме напусна“, нека всеки си определя таксата диференцирано спрямо вложения труд при всеки конкретен състезател, така ще бъде по-коректно както за  самия треньор, така  и спрямо останалите родители и състезатели. Ако не, това си остава ценова политика на клуба и тя се приема с нейните негативи и позитиви. Не беше много отдавна, когато научихме за нивата и начина на финансиране в клуба на Екатерина Аврамова Иилинг. Сега научаваме, че много от треньорите в английските клубове работят на доброволни начала, което разбива нашите представи за „дивия капитализъм“. По-интересното и съществено обаче е каква е движещата сила за работа на тези треньори на тези доброволни начала. Може би в основата стои съвсем различна философия. Както стана ясно от някои интервюта, именно философията, която изповядва определен треньор, е особено важна при събеседването за назначаване на треньор в Щатите.

Естествено, трябва да останат и санкции, и то най вече за такива явления, като ходене по домовете на изявени състезатели от чужди клубове и агитиране с обещания за по-добри условия и други благинки,  водени от задачата да покажем от втора линия, че сме по-по-най. Дори такива клубове да наберат преднина за момента, какво ще е бъдещето и най вече, какво печели от тези фокуси самото плуване. Спазването на правилата и постигането на определени резултати да са основата на системата, а всяко по-добро представяне да бъде възнаграждавано с определени, така наречени, „бонуси“. За 25 години и повече се вижда, че сегашната система с нейната философия не дава добри резултати. Не е неразумно да променим коренно нещата и да проследим какво се случва.

Не може да се говори за най–добър мениджър и да се визира персона завършила ВИФ „по милост“ поради факта, че останалите, получили диплома, са усвоили доста повече знания и умения. Ладата на ректора, която се носеше по Софийските улици, добре помни как  бързо бе обработена на Русенска митница, когато други чакаха по 15 години. Така че, при отразяването на постигнатото от треньор – състезател трябва да се отчитат условията и средствата, спомогнали за постигането на техните резултати, за да може успехът им да стимулира и провокира останалите да гонят ако не същото, то поне повече. В същото време те да не остават тайна, а да са със съществен принос за развитие на системата, както това става например в Англия. Преди около година повдигнахме въпроса за входните времена и отправих молба към хората, имащи възможност да променят нещата така, че да не тежат на малките възрасти като воденичен камък на шията. Не се вслушаха. Тогава онези, които се ползваха от финансиране,  се усмихваха и наблюдаваха отстрани. Но сега парата я няма и  те  подскачат до тавана. Как да им вярваш, когато е ясно, че мнението им зависи от шумоленето на банкнотите? Спокойно може да се обединят изявите от календара на старша възраст с мъже и жени защото повече от 50% от стартиралите за мъже и жени са от по малките възрасти и всички се борят за точки. Редно е да се обмисли възможността да се направят две награждавания при програма с финали следобед с идеята за повишаване на нивото на самото състезание. Най-вероятно ще се окаже, че е не само икономически по–ефективно  обединяването на старша с мъже и жени, но и по-ползотворно, поради увеличаване на конкуренцията в дисциплините, а медалите и точките пак могат да бъдат раздадени по възрастови групи. Така че, ако се възприеме схващането, конкуренцията да е сериозен фактор за повишаване нивото на плувния спорт у нас, то Федерацията трябва да извърши съответните стъпки, за да може то да придобие практическо измерение, ако желае разбира се, ако ли не, ще си останем на сегашното ниво и нека не ни изненадват явления като това във Варна.

Писмото на Варненските клубове  1

2

1926651_10200546656788377_694576219_nБЕЛ.РЕД.ЗА ДА ИМА РАВНОПОСТАВЕНОСТ ПУБЛИКУВАМ ОТ МОЕ ИМЕ И ПИСМОТО НА ГЕРГАНА ВАСИЛЕВА-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПК“АСТЕРИ“   -РУМЕН АТАНАСОВ

Председателят на най-младият варненски клуб по плуване „Астери“ Гергана Василева коментира пред Varnautre.bg жалбата,пусната до Община Варна от страна на останалите клубове. Както вече стана ясно,13 варненски клуба по плуване се обявиха срещу поставянето на рекламни пана с лика на Джорджия Кадоглу на комплекс „Приморски“ . Клубовете са против поставянето на рекламното пано,рекламиращо на клуб“Астери“, за който се състезава 15-годишната варненка.             Ние сме спортен клуб регистриран в обществена полза и лицензиран от Министерство на правосъдието и Министерство на спорта. Не сме частно лице, което има за цел лични облаги. „Астери”  е редовен член на БФПС и е нормално да има права, равнопоставени на всички останали клубове в България  но не можем да ползваме басейн Приморски, за разлика от другите. От 01 март 2013г до днес клуб „Астери“ е единствения варненски клуб, който регулярно си заплаща коридорите. Въпреки, че  отговаряме на всички нормативни изисквания на БФПС, на ММС и Община Варна до момента не сме сключвали договор за безвъзмездно ползване за материална база във Варна. Мисля, че е време Община Варна да завиши критериите и всички клубове, които ползват коридори да заплащат и отстъпки да ползват само онези, които имат национални състезатели. Мениджмънтът на клуб „Астери“ доказа на практика, че е възможно да си плащаш и да си успешен клуб – е, печалба няма, но и загуби няма има дух на приятелство , принадлежност и позитивност – сподели Василева.             Клубът е създаден в началото на 2013 г. и за краткия период на съществуването си вече има над 150 медала от държавни и международни състезания, а 60 от тях са извоювани през месец февруари 2014г. Няма да споделям броя на отборните титли и купи от републикански първенства, за да не бъда отново обвинена в самореклама.              В Астери се състезава  Джорджия Кадоглу, която е само на 15години, но вече е четирикратна балканска шампионка и има спечелени 357 медала и  68 поправки на национални рекорди в кариерата си. Тя е национален състезател и е включена в олимпийското звено за 2016 в Рио. Освен Джорджия в клуба има още двама състезатели, които са в състава на националния отбор: Данил Попов и Василики Кадоглу. Джорджия е ученичка в Спортно училище „Георги Бенковски“ и като такава има пълното право да й бъдат осигурени условия за подготовка, отговарящи на ранга на постиженията й.             На основа на сключен едногодишен договор за реклама срещу регулярна месечна такса на Община Варна клуб „Астери“ има право да постави рекламно пано в 1ва зона. Управителният съвет на клуба взе решение на свое редовно заседание рекламния транспарант да бъде поставен на басейн „Приморски“.             Относно снимките поставени във входа към басейна пояснявам:  на всички клубове бе даден официален едномесечен срок за предаване на онагледителни материали (в рамка) за изявени бивши и настоящи състезатели и деятели по плуване на град Варна. Тази инициатива целеше единствено въздействие върху подрастващите плувци. След изтичане на срока се установи, че Джорджия е единствената предала материали.             „Нашият клуб съществува с една цел – да създава шампиони и да развива високо спортно майсторство. Аз съм на мнение, че Общината трябва да взема такси от всички клубове, а не да дава за безвъзмездно ползване своята база. В момента клубовете ограбват Община Варна, която изцяло поддържа спортната база с парите на данъкоплатеца без финансови ползи насреща. С тези безцелно пропиляни средства в полза на 13те варненски клуба, които източват години наред общински средства – можеше да се построи още поне един басейн. Не може един клуб да разполага с 44 часа на ден за ползване на базата, през една трета от времето те да стоят празни, да се блокира достъпа на клубове, които биха желали да си платят за дейността. Отделно клубовете вземат такси от децата. Това ограбване на общински пари трябва да спре.             Варненската плувкиня, която обедини 13 плувни клуба в безпрецедентен консенсус и им помогна да се разпишат единодушно в едно клеветническо писмо, по нито един от параграфите, неотговарящи на истината независимо от крехката си 15 годишна възраст печели медали от национални, балкански и международни плувни изяви и е лауреат на Фондация  „Димитър Бербатов“ в пет поредни години за най – успешно дете спортист, носителка е на награда „Варна“ за ученик на годината в областта на спорта, поставя рекорди, които не са подобрявани в продължение на 36 години и представя моноспектакли по творби на Виктор Юго и Достоевски. За разлика от своите клеветници Джорджия Кадоглу щедро дарява приходите от представленията си в полза на деца в неравностойно положение.             Уважаеми дами и господа президенти на плувни клубове, опитайте се да осъзнаете какво сте направили подписвайки се така единодушно срещу таланта, младостта, щедростта, позитивността, трудолюбието и всеотдайността на тази бъдеща международна плувна звезда от град Варна.  Джорджия Ви прости, дано успеете и вие самите да си простите!  

ПС : поради неприемливото си грозно и отблъскващо съдържание на споменатата дискусия в социалната мрежа на Фейсбук се ограничаваме да я направим обществено достояние, въпреки проявения интерес. Благодарни сме, че все пак някой ограничи възможността тя да продължи във времето!  

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: