ТЕЛЕФОНЕН ЗВЪН ОТ МИНАЛОТО-мнение на АЛЕКСАНДЪР КОНКЕЕВ


ТЕЛЕФОНЕН ЗВЪН ОТ МИНАЛОТО-с АЛЕКСАНДЪР КОНКЕЕВ                                                                                         Бел.редакторът-Моят дългогодишен приятел и съавтор в сайта Александър Конкеев е винаги е правил впечатляващ преглед на нашето плуване.Многото публикации на Сашо Конкеев и изключителните му графики могат да радват нашето плуване с дълбочината на анализите и виртуозното изработване.За съжаление група „Водняци-ФЕЙСБУКАРИ“,обединени от мъст,завист и дори по-силни,но омерзителни чувства и накълвани от подозрителност и злорадство си позволяват непристойни коментарии и подигравки.Това са хора,които не могат да напишат 2 изречения с по-малко от 3 правописни грешки или по-точно не могат да разделят на 2 магарета сламата,но се правят на много компетентни и дълбокосмислени.Ако знаят какво значи последното!Нали знаете любезни аверчета“Водняци“,че ще ви се върне тъпкано.Между впрочем,то вече се вижда.И това ви кара да беснеете.По-кротко с коментарите,че нали знаете….Спомнете си онзи сериал“АЛО,АЛО“!РУМЕН АТАНАСОВ

Интерес към кухнята на плуването определено има.  Да предизвикаш смях е добро дело, доколкото положителните емоции все пак са полезни. Задаването на въпроси, били те правилни или неточни, не подлежи на ограничения. Дават се корекции и се приемат без оправдания. Друго е, обаче, да раздаваш определения. А посочвайки грешките, и то без излишни обяснения, се създава по-ясна представа по темата и от това полза имат всички. В сайта на Румен Атанасов своето мнение могат да изкажат всички желаещи, без да дават  личностни определения. Сайтът е частен и се стреми да разисква неща, които са от полза за плуването. Доколко се справя или не – това вече е друг въпрос. Не може да се каже, че липсва старание. Прочетох, че диаграмите, които често използвам, са смешни. Де да беше така. Можете да си направите диаграма, много е лесно, но когато вкарате в нея времена от протоколите и видите крайния резултат, не е задължително да бъдете приятно изненадани.

На състезание, което наблюдавах, един клуб спечели симпатиите ми с младите си и наперени състезателки и състезатели. Присъствах на разговор на чужденци, които определяха плуването в текущите серии като слабо. Изпитвах срам и дори болка, нищо че само след около четвърт час същите тези господа дадоха положителни оценки на плуването на Димитър Манолов.  Неприятното чувство остана.

Страхът. Мога да кажа, че и той не ми е чужд. Въпросът е кой страх. Например страхът, че българското плуване стои на едно място или бавно потъва. Или може би страхът, че темповете, с които се отлепя от дъното, са страшно бавни, ако въобще ги има. По-скоро това е страх, че изобщо не съществува визия как ще arena_peirsolвърви плуването напред.

Бюджетът е средство. Но няма ли визия как да накараме да изплува този спорт у нас, остава непонятно защо и как се харчат определени средства. Никак няма да е чудно, ако се окаже, че нашето плуване разходва повече средства за един състезател спрямо други държави, като за сравнението, разбира се, се съобразяваме със стандарта на живот тук и там. Ако на някого му е известно съществуването на такава програма (визия), нека да я сподели, за да може по-лесно да си обясняваме това или онова.

Страх, че след 10 години пак ще сме на същото положение, а тези, на които сега им е смешно, ще имат други интереси и най-вероятно съдбата на българското плуване няма да им е толкова близка.

Не ми е смешно, че завършващите с плуване НСА почти не намират реализация. Не е радостен и фактът, че завършилите НСА преди 20 и повече години да са били най-много на 5-6 специализирани курса, че дори и по-малко. В същото време спортът се е развил страшно много и е далеч напред. Не случайно обърнахме внимание на езиковата подготовка на треньорите. Проведените мастер класове в Украйна показаха, че слабата езикова култура е сериозна пречка при провеждането на специализирани семинари и обучения. Но там програма за такива семинари и квалификационни обучения все пак има.  Със страх  трябва да задам въпроса за положението у нас. Няма да е никак смешно, ако се окаже, че ефективността на организираните такива обучения у нас е много ниска.

В същото време въпросът за спазването на наредбите по отношение на квалификацията на треньорския състав все по-често излиза на преден план. Това, че съществуват треньори към спортните училища без НСА, както трябава да е по закон, не е ли следствие на липсата на виждане за развитието на плуването, а може би е резултат от неподготвеността на кадрите от НСА да се справят с подобни тенденции. Този въпрос го задавам без страх, понеже погледът към тази страна на нещата, може да подскаже как да се справим с този, така наречен, проблем.

Трябва да сме наясно, обаче, какви са съвременните решения на подобни казуси в други федерации. Преди около година Руската федерация, не без сътресения, промени системата и сега с тихо задоволство следи постигнатите резултати. Отказаха се от създаването на центрове, не че те се закриха, но треньор и състезател преминават през обучение във Волгоград и след това си работят отново на место. Никой вече не отнема състезател от треньора, извел го до определено ниво. По тази логика се оказва по-правилно да помагаш на двойката треньор-състезател, а не да я разбиваш и да даваш състезателя на по–квалифициран треньор. Поддържам мнението, че треньорът без ценз  трябва да остане и в такива случаи е нужна по-осезателна помощ, за да може да се върви нагоре, а не да му се пречи и доказва колко е неподготвен. Та да се върнем към Руската федерация: в резултат се получава, че колкото по–напред върви състезателят, толкова повече специалисти от различни области му помагат. Но ние тук си мислим: на, те осигуряват 5-6 специалиста за един състезател. Тези специалисти не са фокусирали работата си само върху един състезател, а върху няколко и така постоянно се развиват, справяйки се с голяма палитра от проблеми. Затова, въпреки бомбените атентати, много чуждестранни спортисти желаят да почерпят опит от центъра във Волгоград. Интересни са отговорите на въпроса как се работи у нас. Дори и 10 специалиста да консултират един състезател, те не могат да имат опита на работилите с десетки състезатели-плувци. Къде са тези 10 специалисти от различни области? Ако тръгнем да ги търсим, дали ще ги намерим? И най-важния въпрос защо ги няма и какво правим за да имаме на разположение такива кадри?   

Не е никак смешно, че докато си седим около дъното, на територията на страната се оформят чуждестранни плувни центрове, а ние нищо не правим, за да се възползваме от това. Индикациите са, че освен центровете на Москва и Петербург скоро ще „цъфнат“ на българска територия още два. Как да не те е срам и страх, когато на фона на тези факти съзреш снимка на 50 метров басейн с олимпийски размери, превърнат в паркинг за коли, а само рампата струва колкото половината плочки, необходими за облицоването му.  А басейнът е с такова разположение, че разходите по поддръжката ще са най-ниски за страната.

Срамен е и фактът, че при готов басейн не е ясно кой и как ще го стопанисва. Какво ще правим, когато басейните, които настоящата министърка ще строи, станат факт? Несериозно е да приемаме, че за всичко това трябва да мисли и отговаря един човек.

Списанието „Плуване и Водна топка“ има затруднения, известни вече на всеки интересуващ се от водните спортове. Дали ще може да му се помогне, ако се поучим от Гръцкият министър-председатал, който намери удобно за всички решение на въпроса с болничния престой, като вдигна с центове цената на пакета цигари. Толкова ли не може вместо 30лв такса да платим 30,50лв  и петдесете стотинки да отидат за закупуване на списанието през съответния месец. Проблемите с четенето са въпрос на организация.В списанието има много полезни статии, но като че ли липсват снимки с дълбочина като тази:

Eamon_Sullivan_James_Magnussen_Australian_Vw95y1w50ChlДа завършим отново със смешните диаграми. Голям смях пада с числата по тях, и то безпристрастни числа. Но за тези, които ги разчитат – в информацията няма нищо смешно. И един да ги намира за полезни – пак е по-добре от нищо. Как би изглеждало класирането в дисциплините, за които Румен Атанасов публикува последните времена от преди 25г на Таня Богомиловаогомилова? А класацията на 100 св.ст. при мъжете, ако там поставим рекордното време на Цветан Голомеев? На мен това никак не ми е смешно. 25 години преход и няма напредък. Не ме е срам, но за страха съм разколебан. Това е само мнение на фен на плуването, което не ангажира никого с нищо.АЛЕКСАНДЪР КОНКЕЕВ

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: